Правилното дишане е изкуството да се живее с добро здраве!

Човек обаче всъщност не знае да диша. Той живее в резултат на едно автоматично дишане и това като че ли му е достатъчно. Любопитно е да се отбележи фактът, че този най-важен за човешкия живот процес е останал недостатъчно разработен и че човек рядко се е заемал да го изучава или овладява. Хиляди години преди да се появи модерната медицина, йогите са знаели, че кожата диша като втори дроб и че без кожното дишане не може да има живот. Всеки външен дразнител, който "допира" нашата кожа — студ, топлина, механичен контакт и т. н., се отразява автоматично върху ритъма на нашето белодробно дишане.Дълбокото дишане е необходимо за здравето на човека, което природата налага всекидневно.  В някои случаи природата ни принуждава да дишаме дълбоко. Така например по време на летните горещини, когато вземаме студен душ, инстинктивно, неволно ние дишаме дълбоко. Същото е, когато през лятото сме изненадани от проливен дъжд вън от града. Дори не е необходимо водата да е студена, достатъчно е да бъде хладка, за да почувствуваме удоволствието от дълбокото дишане. Дихателните упражнения на йогите се наричат Пранаяма. Това е учение за съзнателно управление на дишането.Обемът на въздуха, който белите дробове могат да поемат при максимално дишане, се нарича жизнена вместимост. Целта на голям брой дихателни техники е да се увеличи този обем. Най-качествено дишане в този смисъл е т. нар. пълно йогийско дишане.Йогите различават три вида дишане: долно (коремно или диафрагмално), средно (ребрено) и горно (ключично). Пълното дишане комбинира трите вида.
Коремно дишане. Това е дишането на по-голямата част от мъжете. При вдишването диафрагмата се спуска, а коремът се издува. От трите вида дишане в покой коремното осигурява най-голям дихателен обем въздух. При този вид дишане основата на белите дробове — долната и средната им част, се напълва с въздух. Ритмичното спадане на диафрагмата упражнява лек и постоянен натиск върху коремните органи.
Ребрено дишане. Изпълнява се чрез повдигане на ребрата. Гръдният кош се разширява. При това дишане се изпълва средната част на белите дробове. Проникването на въздух е по-малко, отколкото при коремното дишане. Това е т. нар. "атлетическо" дишане. Съчетано с коремното, това дишане води до задоволително вентилиране на белите дробове.
Ключично дишане. При него се повдигат ключиците, като само горната част на дробовете (върховете) се изпълват с въздух. Това е най-непълноценното дишане от трите вида — то изисква най-голямо усилие и допринася най-малка полза. Обикновено това дишане е "привилегия" на жените.Пълно дишане. Това дишане включва трите вида, които се обединяват. Започва се с коремното (долното) и се завършва с ключичното (горното) дишане. През време на това комбинирано дишане нито една част от белите дробове не остава неизпълнена с въздух.

УПРАЖНЕНИЯ ЗА ПЪЛНО ДИШАНЕ

Преди да пристъпим към упражняване на пълното дишане, трябва да посочим няколко основни правила:

1. Трябва да се диша винаги през носа (вдишване и издишване).
2. Преди вдишването е необходимо да се направи възможно най-пълно издишване.
3. Концентрацията трябва да бъде изцяло върху дихателния процес, като мисълта се насочва по пътя на влизащия иизлизащия въздушен поток.

- Изпълнение на коремно (долно) дишане. Сядаме изправени (главата, шията и гърбът са в една линия) на пода в турски седеж (краката са кръстосани) или в Лотос . Може също да седнем на стол, да стоим прави или да легнем по гръб на пода. Мисълта насочваме към пъпа. Преди да вдишаме, издишваме въздуха от дробовете, при което коремът се прибира навътре (диафрагмата се изкачва нагоре). След това вдишваме бавно през носа, при което коремът се издува (диафрагмата се спуска), без да повдигаме гръдния кош и раменете. Долната част от белите дробове се изпълва с въздух . Когато отново издишаме, коремът се прибира плътно навътре, а диафрагмата се издига, изтласквайки въздуха от дробовете през носа . Характерно за този вид дишане е, че при него участвува само диафрагмата, докато ребрата и междуребрените мускули остават неподвижни.

- Изпълнение на ребрено (средно) дишане. Сядаме изправени или в друга поза (както при предишното изпълнение). Мисълта насочваме към ребрата (от двете страни). Диафрагмата трябва да е неподвижна. Не бива да позволяваме на корема да се разширява, тъй като в този случай ще имаме коремно дишане. Издишваме през носа, свивайки ребрата, след което вдишваме дълбоко и продължително, като гръдният кош се разширява . При този вид дишане се изпълва с въздух само средната част на белите дробове, като коремът и раменете остават относително неподвижни.

-Изпълнение на ключично (горно) дишане.Сядаме изправени или в друга поза. Мисълта насочваме към ключиците и раменете (горната част на белите дробове). След като издишаме, вдишваме бавно през носа, повдигайки ключиците и раменете, като въздухът пълни само върховете на дробовете . При издишване раменете се снишават бавно. Препоръчва се, докато се привикне с горното дишане, да се поставят двете длани върху ключиците, за да може да се следи повдигането и снишаването на ключиците и раменете.След като сте усвоили коремното дишане, което е фактически най-важното и най-ефективното от трите вида, може да пристъпите към упражняване на пълното дишане.За да усвоите пълното йогийско дишане, за препоръчване е да легнете по гръб (може седнали или прави), след което започвате да дишате съгласно посочения по-горе ред. Издишайте "до дъно", започнете да вдишвате бавно и дълбоко с корема и когато почувствувате, че той не може да се издува повече, разширете гръдния кош (ребрата), за да навлезе още въздух в белите дробове. Когато ребрата са разтворени до максимум, повдигнете ключиците, за да поемете още малко въздух. Усвояването на това най-важно йогийско дишане се постига с редовна всекидневна практика. В началото не трябва да се безпокоите, че не успявате в овладяването му. Не обръщайте внимание на отделните фази, а се стремете да поемете максимално количество въздух в дробовете. Издишвайте "до дъно" и вдишвайте през двете ноздри бавно, докато изпитвате чувство на изпълване докрай на белите дробове. Правете това няколко пъти на ден — винаги когато имате възможност. Един ден се опитайте да "сглобите" отделните елементи и да ги превърнете в непрекъснато и плавно движение. Това ще бъде вашият личен успех — ще се научите да дишате по йогийски.